За нивото на диагнозата има значение съвкупността от много фактори, като най-важните са: качествата и възможностите на ехокардиографския апарат, квалификацията на ехокардиографиста и интерпретацията на данните от ехокардиографията в контекста на клиничната картина и другите методи за изследване на сърцето. Ехокардиографската техника непрекъснато се усъвършенства, особено през последните няколко години, което прави методиката много важно звено в цялостния диагностичен процес на сърдечно-съдовата система.

Ангиопластика и съдово стентиране

Какво представлвява PTA /перкутанната ангиопластика/ и съдовото стентиране?
PTA и PTA съпроводено със съдово стентиране са минималани инвазивни процедури предназначени да подобрят кръвотока в артериите на тялото.
При PTA процедурите се използват водачи и катетри завършващи с балон на техният връх представляващи тънка пластична тръбичка /фиг. 1/. С тях се достига до мястото на стеснение или запушване на съда. Балончето на върха на катетъра се раздува със специална инфлационна спринцовка, след което отново се спада и се изважда.

Фиг. 1

При съдовото стентиране което често е съпроводено преди това от ангипластика, малка мрежеста тръбичка, наречена стент /фиг. 2/ се поставя за пастоянно на мястото на новоотворената артери. Има два вида стентове BMS /метални стентове/ и покрити стентове/ най често покрити с лекарства/ DES.

Фиг. 2

При кои заболявания се прилага PTA и съдовото стентиране?

PTA и PTA съпроводено със съдово стентиране се прилага за лечение най често, когато имаме стеснени /фиг. 3/ или запушени артерии в човешкото тяло, включващи:
1. Стеснения на големите артерии на човешкото тяло /аорта и нейните клонове/ обхванати от атеросклероза или вкацяване. Toва са процеси зависещи от холестерола и другите мастни киселини, представляват плаки и обхващаща стените на съда.
2. Периферни съдови заболявания /PVD/ и периферни артериални заболявания /PAD/, представляващи стеснения на артерията на краката или ръцете. При пациентите с PVD и PAD, ангиопластиката самостоятелно или съпроводена със стентиране може да бъде използвана за възстановяване проходимостта на артериите на краката, ръцете и таза.
3. Реналната хипертония е заболяване протичащо със високи стойности на артериалното налягане в следствие на стеснение или запушване на бъбречните артерии. Ангиопластиката и ангиопластика последвана от стентиране на бъбречните артерии е най често използваният метод за възстановяване на кръвотока в бъбречните артерии.
4. Заболяване на каротидните артерии, стесняване на артериите на врата, кръвоснабдяващи мозъка.
5. Коронарна болест, засягаща артериите а сърцето доставящи кислород до сърдечният мускул.
6. Стеснения на централните венозни съдове, при някои ситуации налагат тяхното стентиране.
7. Стеснението на диализните фистули или графтове. Много често се случва при болни на хемодиализа. PTA е метод на първи избор при това състояние, водещо до намаление на кръвотока и причина за неадекватна хемодиализа.

Фиг. 3

За какво трябва да предупредя лекуващия си лекар преди процедурата?

Трябва да съобщя на лекуващият си лекар всички лекарства и хранителни добавки, които приемам, да съобщя за наличието на алергии, по спецеиално към анестетици или контрастни материали. Вашият лекуващ лекар може да Ви посъветва да спрете приема на аспирин или антикоагуланти за определен период от време преди процедурата. Също така не пропускайте да съобщите за съпътстващи остри заболявания или други придружаващи заболявания. Жените са длъжни да предупредят преди процедурата за евентуална бременост, защото рентгеновите лъчи могат да увредят плода.

Какво е небходимо за извършване на процедурата?

За извършването на тази процедура е необходимо ангиограф, интродюсер, катетър с балон, стент и водач.
Оборудването на ангиографа е стандартно и се състои от рентгенова маса, рентгенова тръба преобразовател и монитори, които са разположени в ангиографскта зала и предзалата. Когато се използват за директно надблюдение /в реално време/ мониторите са разположени над рентгеновата маса. Под нея се намира преобразувателя. Когато се изпозват ренгенови филми те се постват под рентгеновата маса, където се записва рентгеновият кадър.
Интродюсерите представляват тънки тръбички, с които се осъществява съдовият достъп и през които се въвеждат необходимите устройства за процедурата /фиг.4 /.

>

Фиг. 4

Балонният катетър е тънка и дълга пластична тръбичка с миниатюрен балон на едия й край. Стентът предсталява малка телена мрежеста тръбичка. Балоните и стентовете съществуват в различни размери в зависимост от размера на заболялата артерия.
Водачите представляват тънки жички, по които се въвеждат диагностичните катетри, балоните за ангиопластика и съдовите стентове. Необходимо е още да има венозен път и да се мониторират виталните функции на пациента.

Как протича процедурата?

Балонният катетър се въвежда внимателно през интродюсера в артерията и се намества на мястото на стеснението, където се раздува. По този начин се разширява артериалната стена и се подобравя кръвотока в засегнатата артерия. Стент може да бъде поставен на мястото на стеснението за да задържи по-дълго отворен стесненият участък.

PTA и съдовото стентиране е минимално инвазивна методика, тя трябва да се извършва от лекар специалист с опит в интервенционалната кардиолгия и екип от специалисти работещи в ангиографска лабаоратория, под постоянен рентгенов контрол.
Тези процедури могат да се извършват и амбулаторно.
Вие ще бъдете поставени в легнало положение на ренгеновата маса.
Ще бъдете включени към монитор, показващ сърдечната честота, кръвното налгане и пулса докато продължава процедурата.
Сестрата ще ви постави венозен източник на една от вените на ръцете. Ще бъдете седирани с интравенозо приложение на медикаменти. Ако имате желание може процедурата да се проведе под обща анестезия. Мястото на вашето тяло където ще бъде въведен итрадюсера ще бъде избръснатo, дезинфекциранo и покритo със стерилна хирургична покривка.
Лекуващият Ви лекар ще направи локална анестезия /местна упойка/ на мястото, където ще бъде извършена съдовата пункция.
Първо в артерията ще бъде въведен интрадюсера.
Под рентгенов контрол катетъра ще бъде въведен внимателно в артерията и с прецизни и внимателни движения ще бъде достигната прицелната артреия. При достигане на прицелната артерия ще бъде инжектиран контраст и ще се визуализиара мястото и характера на стеснението на съда.
Под рентгенов контрол ще бъде поставен водач през стесненито на артреията, по него ще бъде пласиран катетър с балон на неговият връх. Когато се пласира на мястото на стеснението, балонът ще бъде раздут за кратък период от време /фиг. 5/. Понякога балонът може да бъде раздут на няклко места по протежение на съда, където има стеснение.

 

Фиг. 5

Под рентегенов контрол ще бъде определено до колко се е възстановил кръвотока през засегнатият съд. Когато лекуващият ви лекар остане доволен от крайният резултат на прецедурата водача и водещият катър ще бъдат извадени.

При много PTA се налага имплантирането на стент. Стентовете представляват малки мрежести метални тръбички поставени на върха на пластичен катетър или на метален водач предназначени да поправят стесненията на артериите. Те биват саморазтварящи се /тези които сами се разтварят, поставени на мястото на стенозата/ и балон разтворими стентове /тези които се разтварят с помоща на балон/. Балон разтворимите стентове са поставени на върха на катетъра под тях се намира балон. При достигане на мястото на стенозата балонът се раздува със специална инфлационна спринцовка и стентът се имплантира върху съдовата стена на мястото на стенозата /фиг. 6/, след което балонът се спада и извежда от тялото на пациента. Стентът остава в съдовете на мястото на стенозата поддържайки отворена артерията.

Фиг. 6

Накрая на процедурата интродюсера ще бъде изваден и на неговото място ще ви бъде оказан лек натиск с цел спиране на кръвотечението.
Може да се наложи да полежите на легло за няколко часа. В някои случаи вашият лекуващ лекар можа да ви постави някои от „затварящите устройства” /фиг. 7/ с помоща, на които ще може да станете от леглото след по-малко време.

Фиг. 7

Преди дехоспитализацията венозният източник ще бъде свален.

Кой ще ми съобщи резултатите от процедурата?

Вашият лекуващ лекар ще Ви съобщи резутатите от процедурата и ще уточни лечението след дехоспиталиацията.

Полза срещу риск?

Ползи

• Сравнено с хирургичните интервенции като байпас хирургията, балонната ангипластика и имплантирането на съдови стентове е по малко инвазивно, с по малък риск и икономически изгодно.
• При тези процедури се изпозва локална анестезия за разлика от общата при хирургичните интервенции.
• Няма хирургичен достъп само, малка дупчица в кожата, колкото иглена глава.
• След кратък период ще можете да възстановите нормалната си физическа активност.

Рискове

• Редки са големите усложенения след ангиопластика. Понякога при въвеждане на катетъра може да се увреди артериалната стена. Балонната ангиполастика може да се усложни с периферна тромбоза на съда.
• Големи кръвотечения от мястото на поставене на интрадюсера може да изисква прилагане на специални медикаменти.
• При каротидните PTA има риск от инсулти.
• Едни от редките усложения при ангиполатсиката и съдовото стентиране е внезапната сърдечн смърт.
• При някои процедури на пункционните места има риск от инфекции.
• Има много малък риск от алергични реакции към контрастните материали и анестетици.
• Контрастните вещества могат да увредят функцията на бъбреците и да доведат до бъбречна недостатъчност. Ако лекуващият Ви лекар провери функцията на бъбреците преди процедурата, риска от тези усложнения е минимален.

Защо не винаги се получват очакваните резултати след ангиопластиката и съдовото стентиране?

>Ангиопластиката е само един от начините за лечение на стеснените и запушените артерии. Лекарствената терапия и провеждане на изследвания са първа стъпка при диагностициране на атеросклеротичната болест.
След провеждане на ангиопластика, пациентите трябва да променят начина си на живот. Да се хранят здравословно с храни, бедни на холестерол, да преустановят тютюнопушенето, да намалят теглото си при наднормено такова. Да контролират кръвната си захар, ако са диабетици. Да контролират стойностите на артериалното си налягане ако са хипертоници. Ако не се спазват тези условия ново стесненеие на отворените с ангиопластика или стентиране артреии е твърде вероятно.
След ангиопластиката в течение на времето може да се получат отново запушвания на същото място. Това се нарича рестеноза /фиг. 8/. При имплантирането на стентове се редуцура честотата на рестенозите.

Фиг. 8

При част от пациентите с ренална хипертония се надблюдава редукция на стойностите на РР. При по-малка част от пациентите с ренална хипертония след ангиопластика на таргетната лезия не се получава подобрение на хипертонията, защото това се дължи на микроваскуларна бъбречна болест.

Локална регистратура: 02/403 4912, 403 4116; 0884 933 204
Централа: 02/403 4000
Високите технологии в услуга на медицинския хуманизъм

ОТДЕЛЕНИЕ КАРДИОЛОГИЯ, ТОКУДА БОЛНИЦА

Коронарография

при д-р Иво Петров

Разработен от Alesta MT Ltd.
© Отделение Кардиология, Токуда Болница София. Всички права запазени.