Ехокардиография и Доплер - Ехокардиография

Какво представлява
Ехокардиографията е ултразвуков диагностичен метод за изследване стуктурата и функцията на сърцето и асоциираните съдове. Това е неинвазивен, безболезнен и безопасен метод, при който се използват ултразвукови вълни в честотния диапазон от 2 до 15 MHz, с ниска енергия, за които не са установени значими вредни въздействия върху човешкия организъм. Поради това метода може да се използва без ограничения за изследване на всички възрасти, включително и на бременни. Основните предимства на матодиката са големите диагностични възможности, бързия и лесен достъп, липсата на радиация, което позволява многократно провеждане на изследването и проследяване състоянието на сърцето. Ехокардиографията е един от основните методи за изследване на Сърдечно-съдовите заболявания и информацията от нея трябва да се интепретира като част от комплексната оценка, която включва основно - клинични данни, ЕКГ, лабораторни резултати, стес тест, рентгенография, инвазивно изследване, изотопни методи. С ехография на сърцето може да се оценят размерите и обемите на сърдечните кухини, помпеният капацитет на сърцето, дебелината и съкратимостта на сърдечния мускул в определени участъци, структурата и функцията на сърдечните клапи, наличието на течност около сърцето.

Видове Ехокардиография: трансторакална, трансезофагеална, стресехокардиография и контрастна ехокардиография.

Трансторакална Ехокардиография – при нея ехографистът осъществява изследването чрез допиране на устройство, наречено трансдюсер към гръдния кош, добавя се гел за по-добър контакт. Трансдюсерът излъчва и приема отразените от сърдечните структури ултразвукови вълни, които се преобразуват от ехографа и на монитора се виждат образи взависимост от режима на ехография. Има три основни режима на работа – едноразмерна, двуразмерна и доплер ехокардиография.

Едноразмерна Ехокардиография /М-mode/ - представя сърдечните структури в една линия от определена равнина разгърнати във времето, взависимост от тяхното движение, което позволява точно определяне размерите на сърдечните кухини в различните фази от сърдечния цикъл. Първите ехокардиографи през 70-те години на миналия век са използвали само тази технология, но значението на този режим не е намалял и до сега, поради по-добрата разделителна способност.

Едноразмерна Ехокардиография – лява камера

Схема M-mode на лява камера

Двуразмерната Ехокардиография /B-mode/ - представя срез на сърцето в една равнина в реално време. На монитора се вижда биещо сърце, всъщност сечение от него. Равнината на сечение на сърцето е в зависимост от позицията на трансдюсера върху гръдната стена. Изображението може да се спре в определен кадър и да се направят измервания на сърдечните кухини в различните фази от сърдечния цикъл. Така се определя помпения капацитет на сърцето, като се използват математически и стереометричeски формули, адаптирани към формата на сърдечните кухини. Оценява се систолното задебеляване на сърдечния мускул, като по този начин се правят косвени изводи за кръвоснабдяването на сърцето от коронарните артерии. Лявата камера е разделена условно на 16 сегмента, кореспондиращи на 3 коронарни територии.

Двуразмерен образ на сърце, надлъжна ос

Схема на левокамерните сегменти и зоните на кръвоснабдяване

Доплер Ехокардиография – с този метод се оценява скоростта и посоката на кръвния поток в сърцето и кръвоносните съдове. При използването на този режим се чува звук в синхрон със сърдечния ритъм, а на екрана се изобразява спектрална графика. Ултразвуковите вълни се отразяват от движещите се еритроцити и в зависимост от това дали се приближават към трансдюсера или се отдалечават, спектралната крива е над или под основната линия:

Еритроцитите се движат към трансдюсера

При отдалечаване се записва сигнал под базовата линия

Чрез този режим се оценява функцията на сърдечните клапи – наличието и степента на клапна инсуфициенция /недостатъчност/, което представлява връщане на кръв в обратна посока през клапата, когато тя трябва да е затворена. Също така се оценява и степента на стеснение на клапите. Има два основни вида Доплер изследване – пулсов /PW/ и продължителен /CW/. С пулсовия доплер могат да се измерват по-ниски скорости, но предимството му е, че това може да стане в определена точка, докато с продължителния доплер могат да се измерват по-високи скорости, но по цялото протежение на ултразвуковия сноп.

Пулсов /PW/доплер на Митрална клапа

CW доплер на митрална стеноза и инсуфициенция

Цветен доплер - Цветно кодиране на кръвотока /CFM/ е създаден на базата на пулсовия доплер. При него не се чува звук, а на екрана се появяват цветни изображения сред черно-бялата картина. Различните посока и скорост на кръвта в сърцето и съдовете се кодират в различни цветове и интензивност на тези цветове, което позволява до известна степен да се визуализира движението на кръвта. Този режим е особено полезен при диагностиката на клапните инсуфициенции.

Цветен доплер на митрална клапна инсуфициенция.

Цветен и PW- доплер на коронарна артерия – ЛАД, изследване на коронарния резерв, чрез медикаментозен тест.

Тъканен доплер - позволява да се регистрират нискочестотните и с висока енергия скорости на сърдечния мускул. Съществуват три вида тъканен доплер - пулсов, цветен едноразмерен и двуразмерен. Чрез филтриране на определени скорости и амплитуди се елиминира сигнала от кръвния ток. Особено ценна е възможността да се измерват скоростите на сърдечния мускул в определени точки, което се осъществява чрез PW/пулсов/ тъканен доплер. Така се получава допълнителна информация за функцията на сърдечните камери и миокардния контрактилитет в различни сегменти.

Тъканен доплер на митрален анулус в норма

Тъканен доплер при левокамерна дисфункция

Трансезофагеална Ехокардиография /ТЕЕ/ - представлява ехографско изследване на сърцето през хранопровода, чрез ендоскопска сонда с вграден трансдюсер на върха. Получава се много по-добро изобразяване на сърдечните структури, поради непосредствената близост, липсата на гръдна стена и бял дроб между трасдюсера и сърцето и използването на по-високи ултразвукови честоти. Класическата Трансторакална и Трансезофагеалната ехокардиография са два метода, които се допълват взаимно. ТЕЕ е полезна при диагностика на инфекциозен ендокардит, тромбогенни източници от сърцето, особено от ухото на лявото предсърдие, оценка на клапни пороци и протези, при дисекация на аортата и интраоперативно.

Схема на трансезофагеално изследване

Ляво предсърдие, ухо на лявото предсърдие, Аортна клапа

Стресехокардиография - осъществява се ехографска оценка на миокардния контрактилитет при натоварване на сърцето. Съществуват два варианта: стресехокардиография с медикаментозен стрес и физически стрес с велоергометър. Използва се за диагностика на ИБС при невъзможност за анализ на ЕКГ стрес тест поради първични ЕКГ промени или при невъзможност за провеждане на работна проба с натоварване на велоергометър или тредмил поради ортопедични, неврологични и съдови заболявания – тогава се провежда медикаментозен тест. При клинично подозрение за ИБС се търсят исхемично индуцирани нарушения в кинетиката на левокамерния миокард. При известна ИБС и след миокарден инфаркт се прави оценка на коронарния резерв, прогнозата и се търси наличие на витален миокард при ниските дози на медикаментозния тест.

Контрастна Ехокардиография – интравенозно се инжектират специални ехоконтрастни вещества, които усилват ехосигнала на левокамерната кухина, което позволява по-точно да се определи нейната функция и нарушенията в съкратимостта на сегментите от сърдечния мускул, които са с нарушено кръвоснабдяване. В следваща фаза се проследява миокардната перфузия.

Контрастна ехограма на лява камера

Перфузионна фаза

Най-съвременните високотехнологични ехокардиографски методики:

3D /триизмерна/ Ехокардиография – пространствено изображение, когато е в реално време се нарича 4D, /четвъртото измерение е времето/. Дава по-добра пространствена ориентация за сърдечните структури. Особено полезна при диагностиката на вродените сърдечни малформации, определяне на обемите и функцията на камерите, сегментната кинетика и при стресехокардиография. Все повече ще навлиза в рутинната практика с непрекъснатото усъвършенстване на техниката.

3D изображение на Междупредсърден дефект

Митрална стеноза и перикарден излив

Strain – представлява процента на деформация на миокардните фибри по време на сърдечния цикъл. Strain Rate е разликата в деформационните скорости между две точки на сърдечния мускул. Тези две техники повишават обективността при определяне на нарушенията в сегментната кинетика.

Strain при стресехокардиография – индуцирана миокардна исхемия в апикалната част на септума

Tissue Tracking – позволява бърза визуална оценка на систолното базо-апикално придвижване на всеки миокарден сегмент, чрез градуирана цветна скала:

Tissue Tracking

Tissue Tracking – Q анализ

Автоматичен анализ на левокамерната функция и цветен доплер при 4D: