Каротидни артерии и стеноза на каротидните артерии

Какво представляват каротидните артерии?

Съществуват две каротидни (или сънни) артерии - по една от всяка страна на шията – които снабдяват мозъка с кръв. Пулсът им може да се усети точно под ъглите на долната челюст.

Какво е стенозата на каротидните артерии?

Стенозата на каротидните артерии представлява стеснение на някоя от двете каротидни артерии, което най-често е причинено от атеросклероза. Атеросклерозата е заболяване на артериите. То представлява отлагане на холестерол, мазнини, калций, други вещества и клетки в стените на артериите. Тези отлагания се наричат плаки и разрастването им навътре предизвиква стеснение на артерията.

Кои са рисковите фактори за каротидна стеноза?

За някои фактори се знае, че повишават риска от образуване на атеросклеротични плаки и каротидни стенози. Това са:
• Тютюнопушене
• Високо кръвно налягане
• Захарен диабет
• Затлъстяване
• Заседнал начин на живот
• Роднини с инсулт, инфаркт, каротидни стенози или стенози на други съдове
• Възраст: до 75 г. възраст мъжете имат по-висок риск да развият каротидна стеноза, но над 75 г възраст жените имат по-висок риск от мъжете
• Високи нива на холестерол и LDL-холестерол в кръвта. Тази връзка обаче не е така силна за каротидните стенози, както за коронарните стенози.
Хората, които имат инфаркт или стенокардия имат по-висок риск да развият каротидна стеноза.

Какви са симптомите?

Често каротидните стенози не предизвикват никакви симптоми и оплаквания. Най-честите симптоми са инсулт или транзиторна исхемична атака (ТИА, или "микро-инсулт")
ТИА се предизвиква от временно и краткотрайно прекъсване на кръвоснабдяването на мозъка. Най-честите симптоми са:
• Внезапна загуба на зрение или замъглено зрение в едно или двете очи;
• Слабост или изтръпване на едната половина на лицето или единия крак или ръка
• Затруднен говор, трудно изговаряне или разбиране на чутото
• Загуба на координация
• Замаяност или обърканост
• Затруднено преглъщане
Транзиторната исхемична атака е спешно състояние, защото може да прерастне в инсулт. Ако Вие, или някой, когото познавате получи някои от тези симптоми, незабавно потърсете бърза медицинска помощ.

Какво е инсулт?

Инсулт, или "мозъчен удар" се получава, когато някой от кръвоносните съдове на мозъка се запуши или се разкъса. По този начин се прекъсва снабдяването на част от мозъка с кислород и мозъчните клетки започват бързо да загиват.
Инсулт може да се получи ако:
• Артерията се стесни изключително много от атеросклеротичната плака
• Парче от плаката се откъсне, и по хода на кръвотока запуши някоя по-малка мозъчна артерия
• Се формира съсирек на мястото на стеснената артерия, който да я запуши.
Инсулт може да се получи и при други състояния, като аритмия, кръвоизлив в мозъка, кардиомиопатия или запушване на малките артерии в мозъка

Как се диагностицира каротидна стеноза?

Ако има съмнение за стеноза, Вашият лекар може да преслуша каротидните артерии със слушалка. На мястото на стенозата обикновено се чува шум. Понякога този шум не може да бъде чут. Друг път се чува и без да има значима стеноза. Затова трябва да се използват по-точни методи за изобразяване на артериите. Такива са:
• Еходоплерсонография на шийните артерии – изследване, при което с помощта на ултразвук се виждат съдовете.

Еходоплерсонография на шийните артерии – вижда се стеснената сънна артерия.

• Компютърна томография (или "скенер") – посредством рентгенов контраст, впръскан във вената и рентгенови лъчи, специален компютър създава изображение на артериите.

Компютъртомография на сънните артерии с контраст. Стрелката показа стеснението.

• Магнитнорезонансна томография (МРТ) – подобна на компютърната томография, но вместо рентгенови лъчи се използват електромагнитни вълни.

• Каротидна ангиография – това е най-сложното, но и най-точно изследване на каротидните артерии, което със сигурност показва дали имат стеснения. По време на това инвазивно изследване, тънък катетър (пластмасова тръбичка) се вкарва през артериите на крака и през него се впръсква контрастно вещество (оцветител) във всяка от каротидните артерии, като по този начин ги изобразява. Всяко впръскване се записва на рентгенов филм.

Каротидна ангиография

Как се лекуват каротидните стенози?

Каротидните стенози се лекуват с:
• Промяна в начина на живот
• Приемане на лекарства
• Инвазивна процедура или операция

Промяна в начина на живот?

За да се спре нарастването на каротидната стеноза, вашият лекар ще ви препоръча следните мерки:
• Спиране на тютюнопушенето
• Добър контрол на артериалното налягане, холестерола, захарния диабет
• Редовни контролни прегледи
• Вашият лекар следва да следи липидния ви профил и да назначава лекарства, понижаващи кръвните липиди, докато се постигнат прицелните нива – LDL холестерол под 2 mmol/l и HDL – холестерол над 1.2 mmol/l;
• Консумация на храни, бедни на мазнини и холестерол и сол
• Поддържане на желаното телесно тегло
• Повишаване на физическата активност – поне 30 мин. Физически упражнения през повечето дни от седмицата
• Ограничен прием на алкохол. Ексцесивна употреба на алкохол означава пиене на над три питиета дневно, като едно питие означава една бира, 200 мл вино или 50 мг твърд алкохол
• Да се следят и другите рискови фактори – наличие на аритмия и др.

Лекарства

• Антиагреганти – Всички пациенти с каротидна стеноза трябва да приемат антиагрегант, за да се намали риска от инсулт и други сърдечно-съдови усложнения. Най-разпространеният антиагрегант е Аспирин.

Другo лекарство, което пречи на еритроцитите да "се слепват" и да образуват съсиреци са Clopidogrel (Plavix) и Dipyridamole (Antistenokardin), които могат да се предпишат самостоятелно или в комбинация с Аспирин, за да се намали риска от инсулт. В някои случаи може да бъде предписан антикоагулант – Синтром, за да се разреди кръвта и да се предодврати образуването на съсиреци.
• Тъканният плазминогенен активатор (t-PA): Това е лекарство, което за разлика от антиагрегантите и антикоакулантите, които предпазват от образуване на съсиреци, разгражда вече образувани тромби и в някои случаи се използва за лечение на инсулт.

Лечебни процедури

Ако се установи значително стеснение на каротидната артерия, трябва да се извърши процедура, за да се отвори стеснената артерия и да се подобри кръвоснабдяването на мозъка и да се предотврати инсулт. Такива процедури са каротидната ендартеректомия (операция) и каротидното стентиране. Каротидната ендартеректомия е традиционното хирургично лечение на каротидните стенози. Тази операция е с доказани ползи при пациенти с над 50% каротидни стенози, в случай, че са преживели инсулт или ТИА, и с над 70% стенози в случай, че нямат оплаквания.
Извършва се под обща упойка. По време на операцията се прави разрез в областта на шията и хирургът изрязва и премахва плаката от каротидната артерия. След това артерията се зашива и с това се възстановява нормалното кръвоснабдяване на мозъка.
Каротидната ангиопластика и стентиране е по-нова и по-щадяща за болния процедура. Затова тя е предпочитана при пациенти, при които хирургията крие по-голям риск. При нея се избягва общата упойка и пациентът е буден и в съзнание. Също така не се налага правене на разрез в областта на шията, като по този начин намалява риска от раневи инфекции и хирургични усложнения. Каротидната артерия се достига чрез убождане с игла в областта на ингвиналната гънка на крака. Тънка пластмасова тръбичка се вкарва в артерията на крака. Под контрола на рентгенови лъчи през артериите на тялото се въвежда катетър, с който се достига до мястото на каротидната стеноза. През стеснението се преминава със специален филтър, или "чадърче", което се разтваря след мястото на стеснението. То служи, за да улавя откъснали се по време на процедурата парченца от плаката или малки съсиреци, които в противен случай биха предизвикали инсулт.
След като се разтвори филтъра (той се нарича устройство за дистална протекция) на мястото на стенозата за няколко секунди се раздува балон, за да се разшири съда. След като веднъж е разширено стеснението, там се разтваря стент- малка мрежеста метална тръбичка, която служи като "арматура" и поддържа съда отворен. Веднъж сложен, стентът остава там завинаги и постепенно, за няколко седмици, "сраства" с артериалната стена.

Проучванията са показали, че когато се използва устройство за дистална протекция, каротидното стентиране е също толкова безопасно и ефективно, колкото и каротидната операция, особено при пациенти с висок хирургичен риск.
Възстановяването след каротидно стентиране обикновено изисква само една нощ болничен престой, като на следващия ден пациентът може да се върне към нормалната си ежедневна активност. Престоя в болница след каротидна операция е по-продължителен.

Проследяване

След стентиране на каротидна артерия е необходимо редовно да идвате на контролни прегледи – на 1-ви, 3-ти, 6-ти и 12-ти месец след процедурата. На тези прегледи с Еходоплерсонография (ултразвук) се следи дали стентът е проходим и в добро състояние.